ХРЪЗГРАД

Хръзград е име на спорно и енигматично селище от Втората българска държава до сегашния Разград. Среща се под имената Хръсград, Хризград. Намирало се е югоизточно (или югозападно, или западно) от сегашния съвременен град. Анание Явашев през 1930 г. поставя Хръзград в крепостта на Хисърлъка, т.е. където е бил Абритус и старата римска канаба до него. Йордан Заимов през 1956 г. смята, че Разград е съществувал през цялото наше средновековие, но не го локализира. Б. Недков през 1959 г. приема, че въпреки оскъдните сведения, Разград е средновековен български град, издигнат недалеч от развалините на античната крепост Абритус.

През Втората българска държава селището до сегашния Разград се среща под имената Хръсград, Хръзград, Хризград. Намирало се е югоизточно (или югозападно) от сегашния град. Първата хипотеза за това название е, че носи отражение от прабългарското и славянско божество Хърс. Това божество при прабългарите е с иранско потекло, означава слънце, сияние, град е дума също от ираноперсийски произход и със значение на голямо селище. Второто предположение е, че в средновековните карти на арабския географ Ал Идриси (1100 – 1165) на мястото близо до Разград е посочено населено място с името Игризинус. Ал Идриси пише „Книга за търсещия да преброди страните“ от 1154 г., по–известна като „География“.